Приета на 25 ноември 2009 год.

Европейският парламент настоява в резолюцията за следните мерки:

- развитите страни да намалят значително своите общи емисии (в горната граница на диапазона от 25-40% към 2020 г., както и дългосрочна цел за намаляване на емисиите от най-малко 80% до 2050 г. в сравнение с 1990 г.);

- развиващите се страни да ограничат нарастването на своите общи емисии от 15 до 30% под равнището на "обичайната практика". Предвид тяхната икономическа тежест, Китай, Индия и Бразилия трябва да поемат ангажимент за постигане на цели, подобни на тези на индустриализираните държави;

- развитите страни да имат отговорността за предоставяне на "достатъчна, устойчива и предвидима" финансова и техническа помощ на развиващите се страни. Тази помощ за смекчаване и приспособяване към последствията от изменението на климата трябва да бъде нова и да допълва Официалната помощ за развитие (ОПР). Между 5 и 7 млрд. евро годишно (за периода 2010-2012 г.) трябва да бъдат отпуснати като "помощ за бързо започване";

- колективният принос на ЕС към усилията за смекчаване и приспособяване в развиващите се страни трябва да възлиза на не по-малко от 30 милиарда евро годишно до 2020 г.;

- целите за намаляване на емисиите и ангажиментите за финансиране трябва да бъдат предмет на засилен режим за съответствие, включващ механизъм за ранно предупреждение и санкции;

- в бъдещите компенсаторни механизми трябва да бъдат включени строги стандарти, за да се избегне възможността развитите страни да се възползват от евтините варианти за намаляване на емисиите вместо развиващите се страни и да се гарантират "надеждни, проверими и реални" намалявания на емисиите;

- международният въздушен и морски транспорт трябва да бъдат включен в международното споразумение със същите задължителни цели като другите промишлени сектори. Поне 50% от квотите в тази област трябва да бъдат разпределяни чрез търг;

- трябва да бъде осигурена значителна финансова помощ на развиващите се страни за спиране на общото обезлесяване на тропическите гори най-късно до 2020 г., както и да бъде създаден Глобален механизъм за въглеродни емисии в горите (GFCM) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК)